Трябва и акъл!

1. Не става само с ядене, трябва и акъл!

Познатата ни фраза от рекламата на една банка е много добро начало за тази статия. Турската дума "акъл" е навлязла в разговорната реч и означава няколко неща: ум, разум, разсъдък, съвет. Хората сме уникални с това колко добре (според нас) си служим с нашия ум. Докато бездомните кучета и котки, които се навъртат около нас, главно използват главата си, за да си набавят достатъчно храна да преживяват, човешкия ум неспирно работи за някаква по-висша цел, с известни изключения разбира се. Каква е разликата според науката?

Главната причина за разлика в интелекта между нас и другите бозайници е, че ние просто имаме по-голям мозък. И както добре знаете от Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече!

Тук е необходимо да се поясни, че най-важна за интелекта на един бозайник е външната част от мозъка, която се нарича мозъчна кора (познатите ни мозъчните гънки или сиво вещество). Тя също така е и най-новата, от еволюционна гледна точка, част на нашия мозъка и оттук идва името използвано в чуждестранната литературата, neocortex. Интересен факт е, че мозъчната кора представлява един тънък пласт от неврони организирани в 6 слоя, която заради малкия ни череп и бързото си еволюционно разрастване на ширина и дължина се е нагънала. Ако я разгънем, тя ще е нещо като кърпа за ръце.

2. Къде ти е акъла?

Някой може да се запита какво остава за умните врабчета, които не са бозайници и според биолозите не са привилегировани да имат мозъчна кора като нашата. Оказва се, че те са развили техен вид структура или "кора", която е достатъчно гъвкава, за да предоставя известно ниво на интелигентност у нашите пернати приятели. Учените все още не са се разбрали как да я наричат.

3. Ти нямаш акъл!

Мисля, че е удобен момент да спра за малко статията и да обърна внимание на всички, които до сега са намерили нещо нередно в нея.

Тъй като не съм виден биолог, невролог и какъвто и да е учен, ако някой срещне неточност в цялото изложение, моля да си я отбележи и да остави коментар в края на статията.

Предполагам съществува и една група от хора, които са учудени от факта, че изглеждам прекалено уверен в обяснението за разума и съзнанието на човека, докато те имат друго виждане по въпроса. Тях ще ги помоля да изгледат едно кратко видео на Дан Денет (20 мин., с български субтитри) за съзнанието и магията. Колкото и да разбирам, че има още много да се направи в сферата на неврологията, тази наука е постигнала достатъчно, за да очертае повече факти, от което и да е друго вярване, познание и т.н. Целта на тази статия е да изложа разбраното от мен до сега за интелекта, такъв какъвто го наблюдаваме в нашата среда.

4. Дайте акъл!

Човешката култура и цивилизация е уникална в това колко много от наученото от едно поколение преминава в следващото и Интернет е поредна стъпка в нашата еволюция. Преди известно време попаднах на една теорията на Джеф Хокинс за мозъчната кора. След като изгледах няколко клипа (последният от 18 март 2010 във Ванкувър), в които той обясни надълго и нашироко интереса си към човешкия разум, реших, че е най-ефективно да се запозная обстойно с цялата информация, която той разпространява по толкова достъпен начин. Забелязах, че и други съграждани са черпили вода от същия кладенец, но особено впечатление ми направи Тодор Арнаудов и неговото участие във Феймлаб 2009. Впрочем аз го помня от едно време като езикотворец. Надявам се той да хвърли един поглед към тази статия, защото ще направя една забележка, която се отнася и за неговата работа.

5. Стига с този акъл, да говорим за ДВП!

Теорията на Джеф Хокинс за мозъчната кора (neocortex+) се нарича Hierarchical Temporal Memory (HTM). Тъй като хората са изписали достатъчно материал за нея на английски, а сигурно и на други езици, докато на български не съм срещал, за мен беше интересно да измисля превод. Тодор Арнаудов използва Йерархична темпорална памет, което има два проблема. Трибуквено съкращение с "Й" ще е малко странно и "темпорална" означава на български "слепоочна". Затова аз предлагам да говорим за Дървовидна Времева Памет (ДВП).

Основната цел зад ДВП е да се събере информацията от десетки години изследвания в областта на неврологията и да се създаде модел на действието на мозъчната кора. В сферата на информационните технологии досега сме запознати с невронните мрежи, които представляват опит за симулиране на действието на единичните неврони. Те, обаче не могат от само себе си да постигнат човешкото ниво на интелект. Според Джеф Хокинс, неговата теория пресъздава мисловната дейност на достатъчно високо ниво и разработения от него модел дава много добри резултати. Откритата от него фирма Нумента предлага инструменти за разработка и примерни програми, с които можете да видите ДВП в действие.

Ето какво представлява ДВП:


Какво виждаме?

Дървовидна

Дали е дървовидна или пирамидална структура , съгласен съм, че може да се поспори. Важното е, че връзката с тялото е отдолу. Когато постъпи информацията от нашите сетива или когато искаме да направим нещо, един много широк слой се грижи да осигури комуникацията. На по-горно ниво нашата мозъчна кора разполага с по-малко на брой клетки, но ненужните детайли са спестени. В резултат малко по малко стигаме до най-горния слой, който един вид представлява една единствена идея. Два примера:

• Когато очите ни видят някого, информацията малко по малко минава нагоре по дървото. Първо се обръща внимание на линиите, определя се лице, определят се характеристики на лицето и накрая се стига до един краен резултат: Мечо Пух.
• Ние искаме да кажем "Мечо Пух". Идеята минава надолу по друго дърво, този път насочено към говорния апарат. Малко по малко информацията се уточнява и ние успяваме да нагласим езика, устните и устата в нужните позиции, за да извършим действието.

Времева

Оказва се, че предаването на информацията във времето е също важен момент. Единствено чрез анализиране на поток от сетивна информация във времето, целия модел може да бъде впрегнат в работа.

Памет

Дървовидната структура, която е пресъздадена в нашата мозъчна кора всъщност представлява памет. Памет за събитията и нещата, които познаваме, и нашата реакция спрямо тях.

6. Вместо заключение

Тъй като е малко късно, а темата е сложна и дълга, ще спра до тук. Очаквайте втора статия, която да е съдържа повече детайли за самата ДВП и защо според мен модела ще работи.

Благодаря за вниманието и надявам се да ви е било интересно.

20.04.2010 г.: Продължението можете да намерите в статията Нашият мозък.